Нашата история

Операция Ал-Акса Потоп

Медийният офис на ХАМАС издаде брошура на 21 януари 2024 г. на арабски и английски език, озаглавена:
Нашата история: Операция Ал-Акса Потоп
Нашата история: Операция Ал-Акса Потоп

Our Narrative: Operation Al-Aqsa Flood.pdf

В името на Аллах, Най-Милостивия, Най-Милосърдния

Нашите устойчиви палестински хора,

Арабските и ислямските нации;

Свободните народи по света и тези, които се борят за свобода, справедливост и човешко достойнство

В светлината на продължаващата израелска агресия върху Газа и Западния бряг, и докато нашият народ продължава своята борба за независимост, достойнство и освобождаване от най-дългата оккупация в историята, по време на която те проявяват най-възвишени проявления на храброст и героизъм в срещата с израелската машина за убийства и агресия. Искаме да уточним на нашия народ и на свободните народи на света реалността на това, което се случи на 7 октомври, мотивите зад него, общия контекст, свързан с палестинската причина, както и отхвърляне на израелските обвинения и представяне на фактите в правилната перспектива.

СЪДЪРЖАНИЕ

Първо: Защо Операция Ал-Акса Потоп?

Второ: Събитията от Операция Ал-Акса Потоп и отговорите на израелските обвинения

Трето: Към прозрачно международно разследване

Четвърто: Напомняне на света, кой е Хамас?

Пето: Какво е необходимо?

ПЪРВО Защо Операция Ал-Акса Потоп?

  1. Битката на палестинския народ срещу оккупацията и колониализма не започна на 7 октомври, а преди 105 години, включително 30 години британска колониална власт и 75 години сионистка оккупация. През 1918 година палестинският народ притежаваше 98.5% от земите на Палестина и представляваше 92% от населението на земята на Палестина. Докато евреите, които бяха привлечени в Палестина чрез масови имиграционни кампании, координирани между британските колониални власти и сионисткото движение, успяха да превземат контрол над не повече от 6% от земите в Палестина и да представляват 31% от населението преди 1948 година, когато е било обявено Сионистко образувание на историческата земя на Палестина. През това време на палестинския народ му беше отказано правото на самоопределение и сионистките банди започнаха етническо почистване срещу палестинския народ с цел изгонването им от техните земи и райони. В резултат на това сионистките банди силово превзеха контрол над 77% от земите на Палестина, където изгониха 57% от населението на Палестина и унищожиха над 500 палестински села и градове и извършиха десетки масакри срещу палестинците, което всичко доведе до основаването на Сионисткото образувание през 1948 година. Освен това, в продължение на агресията, израелските военни сили през 1967 година окупираха останалата част от Палестина, включително Западния бряг, Газа и Ерусалим, както и арабските територии около Палестина.
  2. През тези дълги десетилетия палестинският народ пострада от всички форми на угнетение, несправедливост, лишаване от основни права и политики на апартеида. Например, Газа страда от 2007 година от задушаваща блокада продължителност от 17 години, която я превърна в най-голямата открита затвор в света. Палестинският народ в Газа също така пострада от пет разрушителни войни и агресии, в които „Израел“ беше нападателната страна. През 2018 година хората в Газа започнаха демонстрациите „Велики марш на връщането“, за да протестират мирно срещу израелската блокада, техните хуманитарни условия и да изискат своето право на връщане. Въпреки това израелските окупационни сили отговориха на тези протести с жестока сила, при което бяха убити 360 палестинци, а 19,000 други бяха ранени, включително над 5,000 деца, за считано от няколко месеца.
  3. Според официални данни, за периода от януари 2000 г. до септември 2023 г. израелската оккупация е убила 11,299 палестинци и ранила 156,768 други, като голямата част от тях са били цивилни. За съжаление, администрацията на САЩ и техните съюзници не обръщаха внимание на страданията на палестинския народ през последните години, а предоставяха прикритие на израелската агресия. Те само съболезноваха за израелските войници, убити на 7 октомври, без да търсят истината за това, което се е случило, и грешно се придържаха към израелската версия при осъждането на предполагаемото насочване към израелски цивилни лица. Администрацията на САЩ предостави финансова и военна подкрепа за масовите убийства на палестински цивилни и жестоката агресия срещу Газа, а все още американските официалисти продължават да пренебрегват масовите убийства, извършвани от израелските окупационни сили в Газа.
  4. Израелските нарушения и бруталност бяха документирани от множество организации на ООН и международни организации за правата на човека, включително Амнести Интернешънъл и Хюман Райтс Уотч, както и от израелски организации за правата на човека. Въпреки това тези доклади и свидетелства бяха пренебрегвани, а израелската оккупация все още не е била доведена до отговорност. Например, на 29 октомври 2021 година посланикът на Израел в ООН Гилад Ердан обиди системата на ООН, като разкъса доклад за Съвета по правата на човека на ООН по време на изказване пред Генералната асамблея и го хвърли в кофата за отпадъци, преди да напусне трибуната. Въпреки това през следващата година – 2022 г. – той беше назначен за заместник-президент на Генералната асамблея на ООН.
  5. Администрацията на САЩ и западните им съюзници винаги са третирали Израел като държава, над закона; те му предоставят необходимото прикритие, за да продължава оккупацията и да потиска палестинския народ, като също така позволяват на „Израел“ да експлоатира тази ситуация, за да присвоява допълнителни палестински земи и да юдеизира свещените им места и светилища. Въпреки че ООН издала повече от 900 резолюции през последните 75 години в подкрепа на палестинския народ, „Израел“ отказва да спази нито една от тези резолюции, а САЩ винаги е ползвала ветото си в Съвета за сигурност на ООН, за да предотврати осъждане на политиките и нарушенията на „Израел“. Затова виждаме, че САЩ и другите западни държави са съучастници и партньори на израелската оккупация в нейните престъпления и в продължаващото страдание на палестинския народ.
  6. По отношение на „процеса на мирно уреждане“. Въпреки че Осло апактите, подписани през 1993 г. с Организацията за освобождение на Палестина (ООП), предвиждаха създаването на независима палестинска държава в Западния бряг и Газа, „Израел“ систематично разрушаваше всяка възможност за установяване на палестинска държава чрез обширна кампания за строителство на селища и евреизация на палестинските земи в оккупирания Западен бряг и Йерусалим. Застъпниците на мирния процес след 30 години осъзнаха, че са достигнали тупик и че такъв процес имаше катастрофални резултати за палестинския народ. Израелските официални лица потвърдиха на няколко пъти абсолютното си отхвърляне на създаването на палестинска държава. Само един месец преди Операция „Потоп Ал-Акса“, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху представи карта на така наречения „Нов Близки Изток“, изобразяваща „Израел“, простиращ се от река Йордан до Средиземно море, включително Западния бряг и Газа. Целият свят, включително на речника на Общото събрание на ООН, беше безмълвен пред неговото изказване, изпълнено с арогантност и невежество спрямо правата на палестинския народ.
  7. След 75 години на неослабваща окупация и страдание, след провала на всички инициативи за освобождение и връщане на нашия народ, както и след катастрофалните резултати от така наречения „мирен процес“, какво очакваше светът от палестинския народ да направи в отговор на следното:
    • Плановете за евреизация на Израел към благословената джамия Ал-Акса, неговите опити за временно и пространствено разделение, както и нарастващите инциденти на израелските заселници в свещената джамия.
    • Практиките на екстремисткото и дясно насочено израелско правителство, което фактически предприема стъпки към анексиране на целия Западен бряг и Йерусалим под т.нар. „израелски суверенитет“, въпреки плановете на израелските официални лица за изгонване на палестинци от техните домове и райони.
    • Хилядите палестински затворници в израелските затвори, които изпитват лишаване от основните си права, както и нападения и унижения под директния надзор на израелския фашистки министър Итамар Бен-Гвир.
    • Несправедливото въздушно, морско и сухопътно блокиране, наложено на Газа за период от над 17 години.
    • Разширяването на израелските селища по Западния бряг на ниво, невиждано досега, както и ежедневното насилие, извършвано от селищниците срещу палестинците и техните имоти.
    • Седем милиона палестинци, които живеят в екстремни условия в бежански лагери и други райони, и които желаят да се върнат на своите земи, от които бяха изгонени преди 75 години.
    • Неуспехът на международната общност и съучастието на свръхдържавите в предотвратяването на създаването на палестинска държава.

    Какво се очакваше от палестинския народ след всичко това? Да продължава да чака и да се надява на безпомощните ООН! Или да поеме инициативата за защита на палестинския народ, земи, права и светилища, като знае, че защитата е право, закрепено в международни закони, норми и конвенции.

    Излизайки от горното изложение, операция „Потоп Ал-Акса“ на 7 октомври беше необходима стъпка и нормален отговор за справяне с всички израелски заговори срещу палестинския народ и тяхната кауза. Тя беше защитна акция в рамките на освобождаването от израелската окупация, възвръщането на палестинските права и на пътя за освобождение и независимост, както правят всички народи по света.

Втори Събитията от Операция "Потоп Ал-Акса" и отговорите на израелските обвинения.

В светлината на израелските фабрикувани обвинения и алегации относно Операция „Потоп Ал-Акса“ на 7 октомври и нейните последици, ние в Ислямското движение за съпротива – Хамас уточняваме следното:

  1. Операция „Ал-Акса Флуд“ на 7 октомври насочваше целите си към израелските военни обекти и целяше да арестува вражеските войници, за да упражни натиск върху израелските власти да освободят хиляди палестинци, задържани в израелски затвори чрез обмен на затворници. Следователно операцията се фокусираше върху унищожаването на Газското поделение на израелската армия и на военните обекти на Израел, разположени близо до израелските населения около Газа.
  2. Избягването на вреди за граждански лица, особено деца, жени и възрастни хора, е религиозно и морално задължение за всички бойци на Бригадите Ал-Касам. Повтаряме, че палестинският съпротивител беше напълно дисциплиниран и придържан към ислямските ценности по време на операцията и че палестинските бойци насочваха атаките си само срещу военнослужещите на окупационните сили и тези, които носеха оръжия против нашия народ. В същото време палестинските бойци се стремеха да избегнат нараняването на граждански лица, въпреки че съпротивата не разполагаше с прецизно оръжие. В допълнение, ако имаше случаи на насочване към граждански лица, те се случваха случайно по време на сблъсъка с окупационните сили.

    От момента на своето създаване през 1987 година, Хамас се ангажира да избягва вредите към граждански лица. След като сионисткият престъпник Барух Голдщайн през 1994 година извърши масово убийство срещу палестински молителите в джамията Ал-Ибрахими в окупирания град Хеброн, Хамас обяви инициатива за избягване на вредите към гражданското население от всички страни, но израелската окупация я отхвърли и дори не коментира. Хамас повтори тези призиви няколко пъти, но те се сблъскаха с глухи уши от израелската окупация, която продължаваше своето целенасочено насочване и убиване на палестински граждани.

  3. Може би се случиха определени грешки по време на изпълнението на операция „Ал-Акса Флуд“ поради бързото разпадане на израелската сигурностна и военна система и хаосът, причинен в зоните по границата с Газа. Както мнозина свидетелстваха, Хамас се отнасял положително и милосърдно към всички граждани, които бяха задържани в Газа, и от ранните дни на агресията се стремел да ги освободи. Това стана ясно по време на седмичното хуманитарно примирение, когато тези граждани бяха освободени в обмен на палестински жени и деца от израелските затвори.
  4. Еврейската окупация насърчава твърдения, че на 7 октомври бригадите Ал-Касам насочвали атаките си срещу израелски граждани, които са напълно лъжи и измислица. Източникът на тези твърдения е официалната израелска нагласа, но нито един независим източник не е потвърдил тяхната вярност. Добре известен факт е, че официалната израелска версия винаги се стреми да демонизира палестинското съпротивление, докато легализира своята жестока агресия срещу Газа.
    • Видеоклипове, заснети на този ден – 7 октомври – заедно с показанията на сами израелци, които бяха публикувани по-късно, показват, че бойците от бригадите Ал-Касам не насочваха атаките си срещу граждани, и мнозина израелци бяха убити от израелската армия и полиция поради тяхната обърканост.
    • Също така беше твърдо опровергана лъжата за „40 обезглавени бебета“, изпусната от палестинските бойци, и дори израелски източници отрекоха тази лъжа. За съжаление, много западни медийни агенции приеха това твърдение и го популяризираха.
    • Предложението, че палестинските бойци извършили насилие над израелски жени, бе напълно отречено, включително от движението ХАМАС. Доклад на новинарския уебсайт Mondoweiss на 1 декември 2023 г., сред другото, посочи, че липсва всякакъв доказателствен материал за „масовото насилие“, което предполагаемо е извършило от членове на ХАМАС на 7 октомври, и че Израел използва такива обвинения „за да подкрепи геноцида в Газа.
    • Според два доклада на израелските вестници Yedioth Ahronoth на 10 октомври и Haaretz на 18 ноември, много израелски граждани са били убити от израелски военен хеликоптер, особено тези, които се намирали на музикален фестивал Nova близо до Газа, където са убити 364 израелски граждани. Двата доклада казват, че бойците на ХАМАС достигнали зоната на фестивала без предварително знание за него, където израелският хеликоптер открыл огън както по бойците на ХАМАС, така и по участниците във фестивала. Yedioth Ahronoth също споменава, че израелската армия, за да предотврати допълнителни инфилтрации от Газа и да предотврати арестуването на израелски граждани от палестинските бойци, удари над 300 цели в районите около Пазителния отрез на Газа.
    • Други израелски свидетелства потвърдиха, че рейдовете на израелската армия и операциите на войниците убили много израелски заложници и техните заложници. Израелската окупационна армия бомбардираше къщите в израелските селища, където бяха вътре палестински бойци и израелци, в ясно прилагане на известната „Ханибалова директива“ на израелската армия, която ясно гласи: „по-добре мъртъв граждански заложник или войник, отколкото взет жив“, с цел избягване на замяна на затворници с палестинското съпротивление.
    • Освен това, окупационните власти преразгледаха броя на убитите им войници и граждани от 1400 на 1200, след като откриха, че 200 изгорели трупа принадлежат на палестинските бойци, които бяха убити и смесени с израелските трупове. Това означава, че този, който уби бойците, е същият, който уби израелците, като се знае, че само израелската армия разполага с военни самолети, които убиват, изгарят и разрушават израелски територии на 7 октомври.
    • Израелските тежки въздушни нападения върху Газа, които доведоха до смъртта на почти 60 израелски заложници, също доказват, че израелската окупация не грижи за живота на своите заложници в Газа.
  5. Също така е факт, че няколко израелски заселници в населения около Газа бяха въоръжени и се сблъскаха с палестинските бойци на 7 октомври. Тези заселници бяха регистрирани като граждани, въпреки че всъщност бяха въоръжени мъже, които се бореха заедно с израелската армия.
  6. Когато става въпрос за израелските граждани, трябва да се знае, че всички израелци над 18 години подлежат на военна задължителност – мъжете служат 32 месеца, а жените – 24 месеца – където всеки може да носи и използва оръжие. Това се основава на израелската сигурностна теория за „въоръжен народ“, която превърна израелското общество в „армия с прикачена страна“.
  7. Бруталното убиване на цивилни лица е систематичен подход на израелската структура и един от начините за унижение на палестинския народ. Масовото убиване на палестинци в Газа е ясен доказателствен случай за такъв подход.
  8. Каналът за новини Al Jazeera каза в документален филм, че през един месец от израелската агресия върху Газа, средният дневен брой убити палестински деца в Газа е 136, докато средният брой убити деца в Украйна – по време на руско-украинската война – беше по едно дете на всеки ден.
  9. Тези, които защитават израелската агресия, не разглеждат събитията обективно, а по-скоро се опитват да оправдаят масовото убиване на палестинци, като казват, че при нападенията срещу бойците на ХАМАС може да има жертви сред гражданското население. Въпреки това те не биха използвали такова предположение, когато става въпрос за събитието с наводнението в Ал-Акса на 7 октомври.
  10. Ние сме убедени, че всеки справедлив и независим разследващ орган ще докаже истината на нашата версия и ще разкрие мащаба на лъжите и въвеждащата информация от израелската страна. Това включва и израелските твърдения относно болниците в Газа, че палестинското съпротивление ги използва като командни центрове; твърдение, което не беше доказано и беше отхвърлено от докладите на много западни пресагенции.

Трета Към прозрачно международно разследване

  1. Палестина е член-държава на Международния наказателен съд (МНС) и приема Римския статут през 2015 г. Когато Палестина поиска разследване на израелските военни престъпления на своите територии, срещна се с израелско непреклонение и отхвърляне, както и с заплахи за наказателни мерки срещу палестинците заради тяхната молба към МНС. Също така е нещастно да се споменава, че големите сили, които твърдят, че защитават ценности на справедливостта, напълно се страниха с окупационната наратива и стояха срещу палестинските инициативи в международната правосъдна система. Тези сили желаят да поддържат „Израел“ като държава над закона и да осигурят, че тя избягва отговорност и отговорност.
  2. Призоваваме тези страни, особено администрацията на САЩ, Германия, Канада и Обединеното кралство, ако наистина желаят да насърчат правосъдието, както твърдят, да обявят своята подкрепа за разследването на всички престъпления, извършени в окупираната Палестина, и да оказват пълна подкрепа за международните съдилища, за да изпълнят ефективно своята роля.
  3. Въпреки съмненията на тези страни да застанат на страната на правосъдието, ние настояваме на Главния прокурор на МНС и неговия екип да дойдат незабавно и спешно в окупираната Палестина, за да разгледат престъпленията и нарушенията, извършени там, вместо просто да наблюдават ситуацията отдалечено или да бъдат подложени на израелски ограничения.
  4. През декември 2022 г., когато Генералната асамблея на ООН прие резолюция, която искаше мнението на Международния съд на правосъдието относно правните последици от „незаконната окупация“ на палестинските територии от Израел, тези (малко) държави, които подкрепят Израел, обявиха отхвърлянето на този ход, който беше одобрен от почти 100 държави. И когато нашият народ – и техните правни и правозащитни групи – се опитаха да започнат преследвания срещу израелските военни престъпници пред съдилищата на европейските държави – чрез системата на универсална юрисдикция – европейските режими пречкаха на движението в полза на израелските военни престъпници да останат на свобода.
  5. Събитията на 7 октомври трябва да бъдат поставени в по-широк контекст и да бъдат възпоменати всички случаи на борба срещу колониализма и окупацията в нашето съвременно време. Тези опити за борба показват, че на същото ниво на притеснения, нанасяни от окупанта, ще има съответен отговор от страна на хората под окупация.
  6. Палестинският народ и народите по света осъзнават мащаба на лъжите и измамите, които правителствата, подкрепящи израелската наратива, използват в опитите си да оправдаят своята слепа предразсъдъчност и да прикрият израелските престъпления. Тези държави знаят корените на конфликта – окупацията и отказа на правото на палестинския народ да живее с достойнство на своята земя. Тези държави не показват интерес към продължаващата несправедлива блокада на милиони палестинци в Газа и също така не показват интерес към хилядите палестински затворници в израелски затвори, които са задържани при условия, където техните основни права по-голямо време се отказват.
  7. Поздравяваме свободните хора по света от всички религии, етнически групи и произход, които се събират във всички столици и градове по света, за да изразят своето отхвърляне на израелските престъпления и масакри, и да покажат своята подкрепа за правата на палестинския народ и тяхната справедлива причина.

Четвърти Напомняне на света, кой е ХАМАС?

  1. Хамас, Ислямско движение за съпротива, е палестинско ислямско национално освободително и съпротивително движение. Целта му е освобождаването на Палестина и съпротивата на сионисткия проект. Референтната рамка на Хамас е ислямът, който определя неговите принципи, цели и средства. Хамас отхвърля преследването на хора или нарушаването на техните права по националистически, религиозни или сектантски основания.
  2. Хамас потвърждава, че конфликтът му е със сионисткия проект, а не с евреите поради тяхната религия. Хамас не води борба срещу евреите заради тяхната религия, а води борба срещу сионистите, които окупират Палестина. Въпреки това сионистите постоянно идентифицират иудаизма и евреите със своя колониален проект и незаконна ентитет.
  3. Палестинският народ винаги е стоял срещу угнетение, несправедливост и извършването на масакри срещу цивилни, независимо от това кой ги извършва. Основани на нашите религиозни и морални ценности, ние ясно заявяваме отхвърлянето си към това, което евреите претърпяха от нацистка Германия. Ние напомняме, че еврейският проблем в основата си беше европейски проблем, докато арабската и ислямска среда беше – през цялата история – безопасно убежище за еврейския народ и за други народи с различни убеждения и етнически произход. Арабската и ислямска среда беше пример за съвместно съществувание, културна взаимодействие и религиозни свободи. Настоящият конфликт е предизвикан от агресивното поведение на сионистите и тяхното съюзничество с западните колониални сили; поради това ние отхвърляме използването на страданието на евреите в Европа за оправдание на угнетението срещу нашия народ в Палестина.
  4. Движението ХАМАС съгласно международните закони и норми е национално освободително движение с ясни цели и мисия. То получава легитимността си за съпротивата срещу окупацията от палестинското право на самозащита, освобождение и самоопределение. ХАМАС винаги е стремял да ограничи борбата и съпротивата си срещу израелската окупация до оккупираните палестински територии, но израелската окупация не се придържа към това и извършва масакри и убийства срещу палестинците извън Палестина.
  5. Ние подчертаваме, че съпротивата на окупацията с всички средства, включително въоръжената съпротива, е легитимирано право съгласно всички норми, божествени религии, международните закони, включително Женевските конвенции и техния първи допълнителен протокол, както и съответните резолюции на ООН, например Резолюцията на Генералната асамблея на ООН 3236, приета на 22 ноември 1974 г., която потвърждава неотъемливите права на палестинския народ в Палестина, включително правото на самоопределение и правото на връщане „в техните домове и имущество, откъдето бяха изгонени, прогонени и преместени“.
  6. Нашите устойчиви палестински хора и тяхната съпротива водят героична битка за защита на своята земя и национални права срещу най-дългата и най-жестока колониална окупация. Палестинският народ се изправя срещу безпрецедентна израелска агресия, която извърши зверски масакри срещу палестински граждани, повечето от които бяха деца и жени. В продължение на агресията върху Газа, израелската окупация лиши нашия народ в Газа от храна, вода, лекарства и гориво, и просто ги лиши от всички средства за живот. В същото време израелските военни самолети жестоко бомбардираха всички инфраструктури и обществени сгради в Газа, включително училища, университети, джамии, църкви и болници, като ясен знак за етническо почистване с цел изгонване на палестинския народ от Газа. Въпреки това поддръжниците на израелската окупация не направиха нищо, освен да продължават геноцида срещу нашия народ.
  7. Използването от израелската окупация на предлога за „самозащита“, за да оправдае угнетението си над палестинския народ, е процес на лъжи, измами и извъртане на фактите. Израелското същество няма право да защитава своите престъпления и окупация, а правото на самозащита принадлежи на палестинския народ, който има правото да наложи на окупантите да прекратят окупацията. През 2004 г. Международният съд на правосъдието даде консултативно становище в случая относно „Правните последици от строежа на стена в Окупираната палестинска територия“, в което посочи, че „Израел“ – бруталната окупационна сила – не може да се позовава на право на самозащита, за да изгради такава стена на палестинска територия. Освен това, според международното право Газа все още е окупирана земя, следователно, оправданията за агресията срещу Газа са безоснователни и липсват на правна основа, както и на същността на идеята за самозащита.

Пети Какво е необходимо?

Оккупацията е оккупация, независимо от това как се описва или наименовава, и остава инструмент за разрушаване на волята на народите и за тяхното угнетение. От друга страна, опитът на народите и нации в цялата история относно това как да се освободят от оккупацията и колониализма потвърждава, че съпротивата е стратегическият подход и единственият път към освобождение и край на оккупацията. Има ли народ, който да е бил освободен от оккупация без борба, съпротивление или жертви?

Хуманитарните, етичните и правни задължителства изискват всички държави по света да подкрепят съпротивата на палестинския народ, а не да съучастват в нея. Те трябва да се изправят срещу престъпленията на окупацията и агресията, както и да подкрепят борбата на палестинския народ за освобождение на техните земи и за упражняване на техните права на самоопределение, както всички народи по света. Въз основа на това ние призоваваме за следното:

  1. Незабавното прекратяване на израелската агресия срещу Газа, на престъпленията и етническото почистване, извършени срещу цялото население на Газа; отварянето на граничните преходи и позволяването на влизането на хуманитарна помощ в Газа, включително инструменти за възстановяване.
  2. Да се извърши правна отговорност върху израелската окупация за причиненото страдание на палестинския народ и да се обвини за престъпления срещу цивилното население, инфраструктура, болници, образователни заведения, джамии и църкви.
  3. Подкрепата на палестинската съпротива срещу израелската окупация с всички възможни средства като легитимизирано право според международните закони и норми.
  4. Ние призоваваме свободните народи по света, особено тези нации, които са били колонизирани и разбират страданието на палестинския народ, да вземат сериозни и ефективни позиции срещу политиките с двойни стандарти, прилагани от сили и държави, които подкрепят израелската окупация. Призоваваме тези нации да започнат глобално движение за солидарност с палестинския народ и да подчертаят ценностите на справедливостта и равенството, както и правото на народите да живеят в свобода и достойнство.
  5. Суперсилите, особено САЩ, Великобритания и Франция сред другите, трябва да спрат да предоставят покритие на сионисткия ентитет от отговорност и да спрат да го третират като държава извън закона. Такова несправедливо поведение от тези страни позволи на израелската окупация през повече от 75 години да извърши най-големите престъпления срещу палестинския народ, земя и светини. Призоваваме страните по света, днес повече от всякога, да изпълнят своите отговорности спрямо международното право и съответните резолюции на ООН, които призовават за край на окупацията.
  6. Ние категорично отхвърляме всякакви международни или израелски проекти, насочени към определяне на бъдещето на Газа, които само служат за удължаване на окупацията. Подчертаваме, че палестинският народ има способността да решава своето бъдеще и да урежда своите вътрешни въпроси, и следователно никоя страна по света няма правото да налага каквато и да било форма на попечителство върху палестинския народ или да решава от тяхно име.
  7. Призоваваме за противопоставяне на израелските опити да предизвикат нов вълнение на изгонвания – или нова Накба – срещу палестинците особено в земите, оккупирани през 1948 година и на Западния бряг. Подчертаваме, че няма да има изгонване към Синай или Йордания или към каквото и да било друго място, и ако има преместване на палестинците, то ще бъде към техните домове и райони, от които са били изгонени през 1948 година, както е потвърдено от множество резолюции на ООН.
  8. Призоваваме за поддържане на народното налягане по света до края на окупацията; призоваваме за противопоставяне на опитите за нормализация с израелското същество и за всеобхватен бойкот на израелската окупация и на нейните поддръжници.